Feb 23, 2010, 3:54 PM

Завръщане

  Prose
810 0 0

Самотното пламъче на свещта, едва осветяващо малката таванска стаичка, се отрази в тъжните му очи. А можеше това да е пламъчето, което се появява в красивите ù очи, когато са заедно.

Той затвори очи, отдавайки се на спомена, и някой погали страните му, оставяйки студена влажна следа. А можеше това да са ръцете ù, които го милват така нежно, когато са заедно.

Чувствената балада го прегърна, премина през сетивата му и се стаи в гърдите отляво, водейки със себе си познатата тежест. А можеше това да е Тя, която караше душата му да полети, когато са заедно.

И сам избрал самотата си, осъзна, че истинските неща, за които си струва да си на този свят, се усещат със сърцето. А неговото повтаряше с всеки свой удар „Да сме щастливи заедно”...  „Until the end of time”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Откровен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...