Зеления топаз - 18

Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.

- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?

- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.

- Ако Ви потрябвам, ще съм наблизо. - Мич само кимна. Разположи си нещата в един ъгъл и се зае. Древният надпис бе съхранен хиляда и петстотин години! Това бе изумително! Един от пасажите гласеше: „И НАМЕРИ... ГОЛЕМИЯ ЗЕЛЕН ТОПАЗ ТАМ, КЪДЕТО ПТИЦИТЕ ЛЕЖАТ... ВЗЕМИ ГО И ГО ПРИБЕРИ!” Мич се огледа. – Където птиците лежат... - Излезе навън и заоглежда дърветата. Там имаше толкова гнезда, но не можеше да е там! Погледът му попадна върху фасадата и хилядите фигурки. Там, отгоре, имаше накацали птици. Ами да! Именно от там ще започне! Взе стълбата и я постави до портата вляво. Качи се и започна да изследва фигурките.

  В един кабинет двама други мъже коментираха:

- Как смятате, Ваше Величество, дали ще намери онова, което търсим?

- Нали е най-добрият? Ще видим резултата след няколко дни. Сега трябва да убедя една млада дама, че именно аз съм годеникът ù.

- Май не приемате отказ? - Кадах се подсмихваше ехидно.

- В този случай, не! Да вървим.

  Мич пишеше нещо в един бележник.

- Обядът е готов. Заповядайте при нас.

- О? Кога е станало време? Не съм усетил. Идвам, благодаря. - слезе от стълбата и се запъти към една от вътрешните стаи. Там вече се хранеха няколко монаха. Той седна на един стол. Храната изглеждаше вкусна.

- Добър апетит. - усмихна му се монахът. Той  кимна и с охота започна да яде.

- Интересно ми е как в продължение на толкова години се е запазил храмът?

- Защото Пролот-Слънцето го пази. През 186 г. е имало голямо земетресение. Почти всички сгради тогава са били съборени, но храмът е оцелял по чудо. През 465 г. е имало голям пожар тук, в гората. Но тогава се е появило сияние около храма и отново е оцелял. В продължение на векове нашите деди са се грижили и са поддържали храма.

- Искате да кажете, че вие сте потомци на жреците на Пролот Велики?

- Да, те са наши прадеди. Тук и в подземията вечно горят свещи.

- Подземията... Там сигурно е и саркофага на Царя-Слънце?

- За съжаление никой не знае къде се намира той.

- Как така?

- Долу, в галерията са саркофазите на двама от генералите на Царя и на трима царе след него. Но него го няма.Нашата надежда е във Вас. Сигурни сме, че ще го намерите и ще направите всичко възможно той да намери покой.

- Ще се постарая. Бих искал да видя и подземията, но след като намеря камъка. Сега ще ме извините, но имам много работа. Благодаря за вкусния обяд. - монасите кимнаха. Мич излезе в двора и се качи на стълбата отново.