Галина (Галина Петрова) 9 януари 2019 г., 9:22 ч.

Злоба 

97 1 5

    Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С времето в сърцето на студенокръвното влечуго се събираше завист и злоба, които разяждаха тялото и  разбъркваха мислите му „Как да унищожи щастието? Как да премахне лястовицата? Може би трябва да я отрови!”.  Гнездото на птицата беше нависоко ( под стряхата на една изоставена къща), така че змията въпреки силното си желание  не успя да пропълзи до него.

    В „болният” мозък на змията се роди идеята за съучастник , защо да не използва глупавият котарак. Подшушна на наивника , че лястовицата се подигравала с външността и възможностите му, уж разказвала навред, че е мързелив ,тромав , страхлив ...  Котарака се разгневи и  реши да накаже птицата, опита да събори гнездото, покатери се на покрива на къщата, опита с лапа , после опита с отскоци  и след като не успя се отказа, успокои се и реши, че не е важно какво са говорили за него.

   Лястовицата си живееше безгрижно и щастливо, без дори да подозира за плановете на змията. Това още повече озлобяваше влечугото. В неговото тяло се събираше все повече и повече отрова, която започна да го задушава .Нямаше как да унищожи щастието! Животът на змията ставаше все по труден , тя се измъчваше от завистта и злобата загнездили се в душата и , тялото и ставаше все по-слабо  и накрая тя  умря от собствената си отрова.

© Галина Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.