Галина (Галина Петрова)
7 21
9.01.2019 г., 9:22 ч.

Злоба 

  Проза
1138 1 12
1 мин за четене

    Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С времето в сърцето на студенокръвното влечуго се събираше завист и злоба, които разяждаха тялото и  разбъркваха мислите му „Как да унищожи щастието? Как да премахне лястовицата? Може би трябва да я отрови!”.  Гнездото на птицата беше нависоко ( под стряхата на една изоставена къща), така че змията въпреки силното си желание  не успя да пропълзи до него.

    В „болният” мозък на змията се роди идеята за съучастник , защо да не използва глупавият котарак. Подшушна на наивника , че лястовицата се подигравала с външността и възможностите му, уж разказвала навред, че е мързелив ,тромав , страхлив ...  Котарака се разгневи и  реши да накаже птицата, опита да събори гнездото, покатери се на покрива на къщата, опита с лапа , после опита с отскоци  и след като не успя се отказа, успокои се и реши, че не е важно какво са говорили за него.

   Лястовицата си живееше безгрижно и щастливо, без дори да подозира за плановете на змията. Това още повече озлобяваше влечугото. В неговото тяло се събираше все повече и повече отрова, която започна да го задушава .Нямаше как да унищожи щастието! Животът на змията ставаше все по труден , тя се измъчваше от завистта и злобата загнездили се в душата и , тялото и ставаше все по-слабо  и накрая тя  умря от собствената си отрова.

© Галина Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

42 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ние дествително сме най-близки с бозайниците. Но аз обичам да наблюдавам и насекомите, пчелите правят най-съвършените шестоъгълници, нещо необяснимо. Техният кошер е организир едно царство, царица, охрана, работници.
  • Имат, Петьо, имат. С какво иначе да си обясня това, че абсолютно здрава котка, когато заминах за Италия, отказа да се храни и умря. Шарпланиецът ми си имаше котарак, буквално. Когато котаракът умря, кучето 4 дни не хапна нищо...И колко примери още имам...
  • Имах предвид връзката между хората и животните. Насекомите имат много добре изградени общества. Но ние нямаме връзка с тях, те са друг клон от еволюцията. Бозайниците са ни най-близки.
  • Това, че ние не умеем да общуваме с някой животни, не означава , че те тямата емации. Аз съм наблюдавала мравуняк, ако мравка се опитва да носи голям за нея товар веднага и се оказва помощ. Защо?
  • Аз говорих за алегорията в литературата. Силно се надявам да имат чувства животните. Добрите чувства. Че могат да са привързани, верни и да обичат и да тъгуват дори, това го знам. Някои животни: кучетата, вълците, делфините. Мисля, че връзката ни на духовно ниво е най-силна с делфините.
    Според мен ние приличаме на животните, не - те на нас. И слава Богу, че е така.
  • Аз съм сигурна, че животните имат чувства. Те приличат на нас хората. Умеят да се радват, да страдат, да обичат, да бъдат добри и лоши ...
  • Това е алегория, в този случай - нещо като басня. Дали животните реално имат чувства е друг въпрос и предмет на други области на познанието. 😊✌️
  • В източната астрология, змията е комплимент.
    Но да не изместваме темата.
  • Животните също имат чувства. Змията дори и в библията е представена като подла.
  • Интересно е, когато приписваме човешки качества, действия, мисли, на животни. Дано да ни простят животните! Иначе, змията не е лошо животно въпреки, че се влачи!
  • Съгласна съм, самотата е в състояние да убие човека...
  • И самотата е отрова... Успех!
Предложения
: ??:??