Като са заизлизали, как, как да ги спра, не е възможно, макар да си ги обичам като дечица, едни такива продълговатички, гладички, люспести, с бързи езичета, ама хем ми трябват, хем не баш, щото ми объркват чревната флора и ме гони ту запек, ту разстройство, а на това докторите му викат синдром на раздразнителното дебело черво, да им умра на определенията….А за кво са се захванали да мъчат хората с техните смехотворни опити да лекуват, като всичко, ама всичко идва от кратуната, но пък тез, дето разбират от тая материя са толкова хахо, че почвам да страдам от мегаломания, щото аз се ровя и чета и се интересувам кое е това, дето ни прави живи, а те се мъчат да преборят нещо несъщесвуващо, или не – съществуващо, но неизлечимо, защото името му е смърт. Пък какво лошо има в нея, да ги питаш, няма и да ти отговорят, щото така си изкарват хляба – като се правят, че лекуват смърт. Обаче и тях си ги обичам, както и всички останали тъпаци и недоразвити, макар да не знам в какво точно се изразява това действие – секс ли е, гушкане, целуване, лигавене,  или здрав тупаник, а може би словесни схватки? Май си е чисто презрение към глобалния феномен на нечувствителност и неразпознаване на красотата, а пък от друга страна къде е тя? Питам се и като се огледам – майко милааа, всичко наоколо искри и бляска, мъчейки се да привлече любопитни, оценяващи погледи, но не би, нали си гледаме право пред носовете, или пък в краката, да не би случайно да се спънем, паднем и поожулим някое друго скъпоценно коляно…..жааалки, жааалки, любими същества. Все пак, прави са онези, които не ме одобряват и ме карат да се променям, моделират ме докато се превърна в тяхно подобие, огледален образ, пълна симетрия – точно както повеляват природните закони – да сте виждали несиметрично листо на дърво, или тяло на някое живо същество? А пък от друга страна онова, дето ни кара да разпознаваме нещо като живо, а друго като мъртво, е сърцето - единствения несиметричен орган, и аз вярвам, че тъкмо по тая причина примитивните някога са вярвали, че то съдържа душата, защото и тя е несиметрична. И тъй, както го пиша, знам, че лъжа, понеже всичко около себе си подреждам симетрично – предмети, любимци, хора, тоест душата ми май така по-го възприема, но пък аз вътрешно пищя, че ми е скукаааа, братче, та затова не ща да се дам лесно, и ритам, щипя, жиля, дращя, скрибуцам по разни дървесни трупове (хартия, демек), а пък нещастната ми клавиатура се е скапала тотално от злостта, с която я блъскам, като изкукуригал пианист, дето смята че количеството е по-важно от качеството, и донякъде е прав, защото  природата не търпи празно. Обаче и това не е вярно, защото всичко е изотопна форма на празното, или поне така твърдят физиците, пък аз не само им вярвам, но се облягам и на собствен опит, мамка му! Заради вечно празната ми глава, душа, очи, уши и ръце, и ей в тоз миг ми просветна, че целта е вакуумът да се запълни с каквото има, ами ако няма нищо? Не, не, не го приемам това, всичко си е тук, пред очите ми, пред очите ИМ, обаче с тая епидемия от катаракта, хората масово пресичат улицата тотално игнорирайки наличието на бързо движещи се автомобили с незапалени фарове, и така освен хирурзите, ортопедите и гробарите, очните, именно очните доктори са се разбогатяли най-неприлично, та чак ми се повръща като почнат да се тупат в гърдите как върнали зрението на някоя 90 годишна баба, а с него и радостта от четенето, например, ама не питат коя книга чете, нали? Ми ако решава кръстословици, или гледа сапунки по телевизията? А? А би следвало да питат и да решават заслужава ли някой да прогледне в материалния, а защо не и в  другия свят, щом са толкова самонадеяни да се правят на Господ, който дава, но и взима, а пък аз не го познавам, и не мисля, че съм узряла за такава среща, ако има изобщо с кого са се срещам. Ох, и богохулстването не ми помага – плъзват едни низки страхове, като пиявици по мозъка ми, обаче хак да им е, щото за тях нищичко не остана, ще си ходят гладни, тра-ла-лааа! А за ква помощ ставаше дума, ей Богу, не  помня, предпочитам да си обичам наред, пък всъщност да мразя, защото без контрапункт скуката е пълна, и му се чудя на Бодхисатва как е изкарал стотици години в медитация и неопределена любов, на която аз викам бошлаф работа, или долна лъжа, или просто елементарно извинение за нищоправене. И сега пак забърках една каша, защото нали нищото е навсякъде, ейиии, просто се оплетох като пиле в кълчища, не че ми е за пръв път, но в тоя случай повторението не е майка на знанието. И пак насадени клишета извират, извират, сякаш не знам, че знанието е ненужно? На кого, по дяволите, му е притрябвало да проумява защо е устроен така, а не другояче? И защо трябва вечно да задавам такива идиотски въпроси, ами защото съм типичен представител на вида, оглавил хранителната верига на таз дребна планета, ама разсъждавайки така си правя сметката без кръчмаря. Тъй като вече съм изядена, макар месото ми да е старо и жилаво, с много несмилаеми кости, пък и на вкус изобщо не ставам, но все пак зависи кой точно ме е изял. Е, който и да си, драги, не знаеш как изглежда вътрешността на стомаха ти, и аз не мисля да те осветлявам по въпроса, пукни се пък от яд!