18.07.2006 г., 10:12

*****

1K 0 1
Ще те погледна и ще разбера,
съдба моя,
ще те погледна, но прости ми,
ще избягам.
Премного щастие за мене криеш,
надежда моя.
Не знаеше ли вече – нямям сили
да повярвам.
В моя свят на криви образи,ти,
мечта моя,
никога не ще влетиш,за да не можеш
да го промениш.





Мисля,когато ме докосваш нежно,
милост моя,
забравям се,когато ме попиташ
за живота.
Обикнах без душа,без мисъл,
без вяра ,
оставих гласа ти сам,далечен,без дума
за раздяла.


Жален писък,смешна болка моя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пр Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това много ми хареса уникална си миличка!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...