18 июл. 2006 г., 10:12

*****

1K 0 1
Ще те погледна и ще разбера,
съдба моя,
ще те погледна, но прости ми,
ще избягам.
Премного щастие за мене криеш,
надежда моя.
Не знаеше ли вече – нямям сили
да повярвам.
В моя свят на криви образи,ти,
мечта моя,
никога не ще влетиш,за да не можеш
да го промениш.





Мисля,когато ме докосваш нежно,
милост моя,
забравям се,когато ме попиташ
за живота.
Обикнах без душа,без мисъл,
без вяра ,
оставих гласа ти сам,далечен,без дума
за раздяла.


Жален писък,смешна болка моя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пр Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това много ми хареса уникална си миличка!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...