26.12.2005 г., 20:22

* * *

802 0 0

Ще си побъбрим весело
и клюките ще споделим.
О, да неангажиращо не бъде
всичко между нас.
Но я виж колко яростно
заблъска вятърът дърветата.
Видял сълзи в очите ми,
писмо написа върху дланите на лист,
Надраска го, целувайки
разплаканите ми очи.
Не съм го молила,
но юрна се
да те намери бързо той.
Не го гони,
повикай го –
във мокрите му пръсти
скрила съм
на своята усмивка тъжния копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...