Ковачът на лунния сърп
Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен,
слънчеви плитки заплита денят.
В унес лиричен над хълма зелен,
облаци с бяло вретено предат.
Шепне реката на рибите стих,
писан със върбова клонка нощес.
С дума човешка и ласка отмих
тъжния поглед на стария пес.
Житени ноти с кокошия хор,
срича петле пъстроперо на глас.
Бие с копито в кирпичен обор
риж и обязден от мене Пегас.
Нищо библейско не нося на гръб.
Къдраво агне е този живот.
Аз съм ковачът на лунния сърп,
дето съдбата прегази без брод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
