argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
9.10.2017 г., 10:53 ч.

Ковачът на лунния сърп 

  Поезия
2857 32 29


Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.

 

Стъпил на босо в росата до мен,
слънчеви плитки заплита денят.
В унес лиричен над хълма зелен,
облаци с бяло вретено предат.

 

Шепне реката на рибите стих,
писан със върбова клонка нощес.
С дума човешка и ласка отмих
тъжния поглед на стария пес.

 

Житени ноти с кокошия хор,
срича петле пъстроперо на глас.
Бие с копито в кирпичен обор
риж и обязден от мене Пегас.

 

Нищо библейско не нося на гръб.
Къдраво агне е този живот.
Аз съм ковачът на лунния сърп,
дето съдбата прегази без брод.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??