Така е трудно да вървиш,
а път да няма за вървене!
Така е трудно на студа
ръката ти да няма кой да сгрее!
Така е трудно в слънчев ден
да няма слънце в теб самата!
Наистина е тъжно!
Но вървиш!
На другите ръка предлагаш.
Усмихваш се, когато те боли
и на тъгата си напук
успяваш пак да оцелееш!
© Елена Бързева Всички права запазени
да няма слънце в теб самата!"
..................................................................
На всеки може да се случи това, но трябва винаги
да помним, че животът е усилие, което винаги си струва,
и в твоя елегичен стих поантата го доказва: "Усмихваш се, когато
те боли и на тъгата си напук, успяваш пак да оцелееш!"
Мъдро и оптимистично звучи!
Много ми хареса! БЪДИ!