Mar 21, 2009, 11:08 AM

" " "

  Poetry
838 0 2

 

 Така е трудно да вървиш,

 а път да няма за вървене!

 Така е трудно на студа

 ръката ти да няма кой да сгрее!

 Така е трудно в слънчев ден

 да няма слънце в теб самата!

 Наистина е тъжно!

 

 Но вървиш!

 На  другите ръка предлагаш.

 Усмихваш се, когато те боли

 и на тъгата си напук

 успяваш пак да оцелееш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Така е трудно в слънчев ден,
    да няма слънце в теб самата!"
    ..................................................................
    На всеки може да се случи това, но трябва винаги
    да помним, че животът е усилие, което винаги си струва,
    и в твоя елегичен стих поантата го доказва: "Усмихваш се, когато
    те боли и на тъгата си напук, успяваш пак да оцелееш!"
    Мъдро и оптимистично звучи!
    Много ми хареса! БЪДИ!
  • : О ) Много интересно описание на пътя в живота ни сив !!! БРАВО!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....