16.04.2005 г., 13:09

***

890 0 0

         Небето свъси оловните си вежди

         и изля върху земята воден гняв...

         Сам. Пулсира тишината. Без надежди...

         Някъде се чува песен на Едит Пиаф...

         Чакам телефонът да звънне

         и разпръсне тишината твоя глас...

         Как ми липсваш! О, как искам

         ти да си до мене в този час!

         Жадувам да помилвам косите,

         като вятъра ласкав, игрив...

         Да изтрия влагата ти от очите

         и да бъда безкрайно щастлив!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...