Кръчма за самотници
Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести
зида на душите им само със жест.
Удави в ракията толкова лесно
тъгата на тези сурови мъже.
А после, тя цялата нощ с тях се люби,
но в утрото всеки бе вълк единак
и тръгна си свъсен, по нещо изгубил,
с пробягваща мисъл – довечера… пак.
Остана един и започна да пита:
— Хей, бармане, как се наричаше тя?
А той отговори от упор, открито:
— Тук всички се любят с една... Самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
