***
Пребродих много булеварди
и много улици видях...
И градове - големи, малки.
Във огнен зной и в адски студ живях.
Но да те срещна не успях отново.
В гърдите ми застина тежест сива.
И вярно е, че лесно се топи олово,
но да бъда разтопен за мен не стига.
Аз искам да съм огън, да горя,
да бъда лава - да изгарям.
И докато душата ми във въглен се стопи...
Във твоето легло с усмивка да изгрявам.
21.11.11, Норич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриан Иванов Всички права запазени
