Кто снежна буря врахлетя ме,
като граблива птица ме плени
и като демон облада ме,
робиня станах аз на твоите лъжи.
В съня ми вечер влизаш ти нахално
прозореца на моето сърце разби.
Превзе го и си тръгна моментално
и любовта ни ти затри.
Стоя в ъгала- смирена, кротка
и чакам пак при мен да се завърнеш ти,
да стоплиш моето сърце така самотно
и пламъка на любовта в очите ми да загори. ...