***
като граблива птица ме плени
и като демон облада ме,
робиня станах аз на твоите лъжи.
В съня ми вечер влизаш ти нахално
прозореца на моето сърце разби.
Превзе го и си тръгна моментално
и любовта ни ти затри.
Стоя в ъгала- смирена, кротка
и чакам пак при мен да се завърнеш ти,
да стоплиш моето сърце така самотно
и пламъка на любовта в очите ми да загори.
Но няма те,
съдбата бе несправедлива
на друга даде твоето сърце
и моите мечти на пепел срина,
с нож прониза ме и ме прокле.
Отиде си, не ще те върна
пак при мен аз зная
сега при друга си,
но не боли,
защото някои ден ще осъзнаеш,
че твоето сърце на мен принадлежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жени Банева Всички права запазени