Кто снежна буря врахлетя ме,
като граблива птица ме плени
и като демон облада ме,
робиня станах аз на твоите лъжи.

В съня ми вечер влизаш ти нахално
прозореца на моето сърце разби.
Превзе го и си тръгна моментално
и любовта ни ти затри.

Стоя в ъгала- смирена, кротка
и чакам пак при мен да се завърнеш ти,
да стоплиш моето сърце така самотно
и пламъка на любовта в очите ми да загори.

Но няма те,
съдбата бе несправедлива
на друга даде твоето сърце
и моите мечти на пепел срина,
с нож прониза ме и ме прокле.

Отиде си, не ще те върна
пак при мен аз зная
сега при друга си,
но не боли,
защото някои ден ще осъзнаеш,
че твоето сърце на мен принадлежи.