4.03.2006 г., 16:15

* * *

1.2K 0 1

Дори забравена от неблагодарни предатели,

дори захвърлена от фалшиви приятели,

плачейки сама в тъмнината,

проклинайки света,светлината,

ти си до мен.

В тихата нощ,в шумния ден,

ти пак си до мен.

И само ти,мамо,

ще бъдеш тук когато имам нужда от теб,

и само ти и никой друг,

ще го боли както мен ме боли

и ще се радва,когато аз съм щастлива.

Ти си тази,която е прага между два свята,

творецът,в чийто ръце като глина детето израства,

жертваща от себе си толкова много,

даваща нежност и обич така всеотдайно.

И, мамо, дори поет най-способен,

не би могъл да ми каже къде да намеря

думи прекрасни,с които да ти

изкажа моята  благодарност и обич безмерна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грейс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво! Технически има трески за дялкане, но иначе е много искренно и чисто 6

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...