4.03.2006 г., 16:15

* * *

1.2K 0 1

Дори забравена от неблагодарни предатели,

дори захвърлена от фалшиви приятели,

плачейки сама в тъмнината,

проклинайки света,светлината,

ти си до мен.

В тихата нощ,в шумния ден,

ти пак си до мен.

И само ти,мамо,

ще бъдеш тук когато имам нужда от теб,

и само ти и никой друг,

ще го боли както мен ме боли

и ще се радва,когато аз съм щастлива.

Ти си тази,която е прага между два свята,

творецът,в чийто ръце като глина детето израства,

жертваща от себе си толкова много,

даваща нежност и обич така всеотдайно.

И, мамо, дори поет най-способен,

не би могъл да ми каже къде да намеря

думи прекрасни,с които да ти

изкажа моята  благодарност и обич безмерна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грейс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво! Технически има трески за дялкане, но иначе е много искренно и чисто 6

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...