* * *
Дори забравена от неблагодарни предатели,
дори захвърлена от фалшиви приятели,
плачейки сама в тъмнината,
проклинайки света,светлината,
ти си до мен.
В тихата нощ,в шумния ден,
ти пак си до мен.
И само ти,мамо,
ще бъдеш тук когато имам нужда от теб,
и само ти и никой друг,
ще го боли както мен ме боли
и ще се радва,когато аз съм щастлива.
Ти си тази,която е прага между два свята,
творецът,в чийто ръце като глина детето израства,
жертваща от себе си толкова много,
даваща нежност и обич така всеотдайно.
И, мамо, дори поет най-способен,
не би могъл да ми каже къде да намеря
думи прекрасни,с които да ти
изкажа моята благодарност и обич безмерна.
© Грейс All rights reserved.
