* * *
Знаеш ли колко боли,
от неизмеримото разстояние
и сърцето по малко кърви,
с фалшива усмивка
и наивно оправдание.
Знаеш ли безкраен е океана
и ти си там зад безкрайноста.
Как в прегрътките ти да остана,
като твърде много е за мене вечноста.
Липсваш ми
и дългите ни нощи също.
Как животът ти различен е сега?
Колко трудно е корчивите сълзи
да се преглъщат?
И напред да тръгна в този свят съвсем сама.
Пръстите изпитсват по екрана,
думите от моето сърце.
Ти замина.
АЗ останах.
Сбоггом,
мое мъничко момче!
[img]http://www.gsm-mufta.com/gif/3556273236.gif[/img]
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
