27.08.2006 г., 18:38 ч.

* * * 

  Поезия
687 0 2
Знаеш ли колко боли, от неизмеримото разстояние и сърцето по малко кърви, с фалшива усмивка и наивно оправдание. Знаеш ли безкраен е океана и ти си там зад безкрайноста. Как в прегрътките ти да остана, като твърде много е за мене вечноста. Липсваш ми и дългите ни нощи също. Как животът ти различен е сега? Колко трудно е корчивите сълзи да се преглъщат? И напред да тръгна в този свят съвсем сама. Пръстите изпитсват по екрана, думите от моето сърце. Ти замина. АЗ останах. Сбоггом, мое мъничко момче! [img]http://www.gsm-mufta.com/gif/3556273236.gif[/img]

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??