Ребро над сърцето
Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки -
за калта и реброто Адамово,
но разбра, че "реброто" не свиква,
и от злото спасение няма.
Беше млада и малко живяла,
не познаваше нрава на вълците:
как разкъсват снагата ти бяла
с мръсни думи и погледи-пръсти...
и избяга!
В студената къща -
той сънува смеха на детето
и ридае. Но тя ще се връща
само в спомен - ребро над сърцето!
А злоустите сладко вечерят,
мляскат шумно, оригват се тлъсто.
Утре други със кал ще замерят
и живота им в ад ще превръщат...
/Посвещавам този стих на жените, жертви на домашно насилие/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
