14.11.2018 г., 14:15 ч.

Ребро над сърцето 

  Поезия » Гражданска
3642 37 57

Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!

 

Тя не знаеше сладките приказки -
за калта и реброто Адамово,
но разбра, че "реброто" не свиква,
и от злото спасение няма.

 

Беше млада и малко живяла,
не познаваше нрава на вълците:
как разкъсват снагата ти бяла
с мръсни думи и погледи-пръсти...

и избяга!


В студената къща -
той сънува смеха на детето
и ридае. Но тя ще се връща
само в спомен - ребро над сърцето!

 

А злоустите сладко вечерят,
мляскат шумно, оригват се тлъсто.
Утре други със кал ще замерят
и живота им в ад ще превръщат...

 

/Посвещавам този стих на жените, жертви на домашно насилие/

 

© Кети Рашева Всички права запазени

Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна. ...
  1046  13  21 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С уважение!
  • Насилието е израз на слабост, на липса на аргумени. Най-гнусната човешка черта!
    Поздрави за силния стих!
  • Разтърсва.
  • Прекрасен стих!
  • Харесвам всичко което пишеш . За нас е важно да се засяга тази тема , както и много дурги от живия живот , за хората от човешката част ... Благодаря безкрайно на безкрайна степен ... ще го покажа на моя близка която ... ще разбере и оцени . Знам че го казах но ще се повторя - благодаря !!!
  • Поздрави за чудесното стихотворение!
  • Браво за човешката и гражданската позиция, поднесена толкова изразително!
  • Талантливо! ... недоумявам, когато чета подобни редове, но явно човешката порода е по-страшна отколкото изглежда.
  • Боже, колко истинско. Чудесен стих. Поздрави.
  • Поздравления! Жалко, човекът все расте, но някой и в обратна посока!
  • Тежко, но въздействащо...
  • Адмирации за силното въздействие на това стихотворение!!!
  • Кети, много силно си го написала. Поздрави !
    Случайно те открих и ще се поровя в творчеството ти..., ако може?
  • Ако знаеш какво са видели очите ми...стихосбирка ще напишеш по въпроса...
  • А злоустите сладко вечерят,
    мляскат шумно, оригват се тлъсто.
    Утре други със кал ще замерят
    и живота им в ад ще превръщат...""

    Истинското зло...
    Много ми хареса, че си описала не само насилието, но и извора му...
    МНого сполучливо и въздействащо, поздравления за което!!!
  • Поздравления, Кети! Ти си все така истинска, правдива и боляща!
  • Истинско...
  • Много сполучливо. Хареса ми.
    Поздрави!
  • Коментарът беше изтрит от модератор, защото беше в противоречие с Правилника на сайта.
    Ще бъдат изтривани всички коментари, които не се отнасят до самия текст.
  • "но разбра, че "реброто" не свиква,
    и от злото спасение няма"
    Хубава вечер, Катя!
  • Много силно стихотворение. За "тези неща" обикновено не се говори, а още по-малко в стих. Сравнението ти с вълците е страхотно. За съжаление агресорите няма да те разберат, а ще се озлобят. Браво!
  • "осъждат това, което не разбират" май съм го казвал и преди...и, да им прощава Господ....
  • За жалост, все още голям брой жени не признават и не намират смелост да се противопоставят на подобни примитивни посегателства над личността...
    Хубава творба!
  • Много актуално, Кети! И силно въздействащо!
  • Поздрави за творбата! Калните клюки, дали и те не са вид насилие? Със сигурност са катализатор за домашното насилие - това явление го наричам "развален телефон". Адмирации!
  • Привет,Кети! Прекрасно и истинско!
  • Кети разтърстващ стих.Респект и поздрав най-сърдечен.
  • Благодаря ви, че прочетохте и съпреживяхте! Докато се правим, че не го забелязваме, злото ще продължава да властва!
  • Аплодисменти, Кети!
  • Поздравление!
    С уважение!
    Литатру
  • Много силни стихове!! Поздравления!!
  • Настръхващо!
  • Разтърсваща творба!... Поздравления, Кети!
  • Актуална и добре разработена тема!
    Стихът ти докосва, Кети.
    Споделям посланието за нетърпимост спрямо насилието.
  • „реброто“ не свиква и от злото спасение няма...–Благодаря, Кети за творбата! От потърпевшите.
  • Добре написано за недобрите неща...
  • Браво, Кети, хубав стих.
  • Мили момичета и момчета, чета коментарите ви и съм благодарна не само за високите оценки, които давате на поезията ми. Най-много ме радва, че сте съпричастни към идеята ми!
  • Искаше ми се да почувствам,че четеш коментарите,Кети,но все пак ще кажа мнението си за стиха ти....Безупречен,силен,назидателен към насилниците и много актуален!И по правилото за атома-когато в малкото пространство,има голямо съдъжание,то има безценна сила!!Затова обожавам стиховете,особено ако са качествени като твоите!!
  • Почитания!
  • За съжаление - злоустите съществуват. Добре си го казала.
  • Адмирации за силния стих!
  • Поздравявам те за темата! Много силно и болезнено! Браво!
  • Жегва този стих, Кети. Адмирации!
  • "но разбра, че "реброто" не свиква,
    и от злото спасение няма."

    Докосна ме. Има някаква обреченост в думите ти, която стиска за гърлото. Поздравления!
  • Кети, прекрасен стих и много въздействащ! Поздрави за позицията!
  • Поздравления, Кети!
  • Поздравления за силата на думите ти, Кети!
  • Болезнена тема,силно послание, респект!!!
  • Аз пък не мога да разбера мъже, които бият жени. По-силни ли се чувстват, по-мъже?
    Що не пробват с друг мъж, или с боксова круша...комплексари...
  • Много силно и истинско, с послание при това! Адмирации, мила!
  • Всяка дума горчи, пари и пада тежко, засяда на гърлото... Но няма как да е иначе... Истинската поезия е точно такава... Аплодисменти!
  • Поклон, пред Таланта!
  • Поздрав за позицията!
    Много реалистично описано в стихове.
  • Стихотворението е уникално. Идеята ...без думи. Темата за " доброжелателите,, които ти мъдро си нарекла "злоусти", ги грее чуждото нещастие и затова ще си хапват "сладко". Да му мисли този, който е повярвал, че от кал има щастие. Моите искрени уважения и възхищение!
  • Кате..
  • Респект!
Предложения
: ??:??