24.04.2006 г., 7:40

* * *

872 0 2

  Отричах те, Любов,

   а те имаше...

   Рушах те, Любов,

   със всеки изминал ден...

   Тръгна си, Любов,

   а имам нужда от теб.

   Искам  те до мен, Любов.

   Сега имам нужда от теб,

   но те няма, Любов...

   Душата ми е празна, Любов,

   Сърцето ме боли, Любов,

   боли ме...

   боли ме...

   Убих те, Любов...

   Убих и себе си...

   Няма те, Любов...

   И мен ме няма...

   Искам да те съградя отново, Любов,

   искам да те изживея отново.

   Върни се, Любов,

   имам нужда от теб...

   Дай ми Живот, Любов...

 

   Това е Любов, обречена на несъществуване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...