Feniks (Емилия Иванова) Feniks (Емилия Иванова)
15
Apr 24, 2006, 7:40 AM

* * *

  Poetry
870 0 2

  Отричах те, Любов,

   а те имаше...

   Рушах те, Любов,

   със всеки изминал ден...

   Тръгна си, Любов,

   а имам нужда от теб.

   Искам  те до мен, Любов.

   Сега имам нужда от теб,

   но те няма, Любов...

   Душата ми е празна, Любов,

   Сърцето ме боли, Любов,

   боли ме...

   боли ме...

   Убих те, Любов...

   Убих и себе си...

   Няма те, Любов...

   И мен ме няма...

   Искам да те съградя отново, Любов,

   искам да те изживея отново.

   Върни се, Любов,

   имам нужда от теб...

   Дай ми Живот, Любов...

 

   Това е Любов, обречена на несъществуване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0