27.04.2006 г., 10:09

* * *

790 0 1

Жадна е моята душа за капчица любов.

Празно е моето сърце.

Моля се, любов, ела.

Изпълни сърцето ми.

Нека отново да заживея с мисълта за теб.

Нека отново да се чувствам жива и обичана.

Колко трябва да платя? Колко?

Имаш ли цена?

Мога ли да те купя?

Или да чакам и да бъда търпелива,

с надеждата, че някой ден ще те изпитам отново.

Моля се, любов, докосни ме.

Дай ми силата, за да живея.

Просякина съм,

просеща и молеща за любов...

Каква е “цената” ти, любов?

Страдание, болка?... Какво?... Колко?...

Готова съм да заплатя с живота си,

само, за да те изживея отново...

Просякиня на любов съм аз...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...