Apr 27, 2006, 10:09 AM

* * *

  Poetry
787 0 1

Жадна е моята душа за капчица любов.

Празно е моето сърце.

Моля се, любов, ела.

Изпълни сърцето ми.

Нека отново да заживея с мисълта за теб.

Нека отново да се чувствам жива и обичана.

Колко трябва да платя? Колко?

Имаш ли цена?

Мога ли да те купя?

Или да чакам и да бъда търпелива,

с надеждата, че някой ден ще те изпитам отново.

Моля се, любов, докосни ме.

Дай ми силата, за да живея.

Просякина съм,

просеща и молеща за любов...

Каква е “цената” ти, любов?

Страдание, болка?... Какво?... Колко?...

Готова съм да заплатя с живота си,

само, за да те изживея отново...

Просякиня на любов съм аз...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...