gera (Гера Гера)
25 134
12.09.2007 г., 14:20 ч.

*** 

  Поезия
1004 0 5
 

Самотно-тъжна сива стая!

И гардероба празен е, нали?

Сега изобщо не е „все тая",

усещаш самотата как боли!


И няма плач и глъчка на дете.

И някой, който да мърмори.

Самотен паяк пайжина плете,

стомахът гладно ти къркори!


Сега разбираш, че обичаш

и обещания редиш!

Във вярност нова се заричаш,

но подир чужда пак търчиш!


Не искам твойто брачно ложе!

Не искам твоите мечти!

Сърцето ми без тебе може.

Отдавна спря и да кърви.


Дано намериш нова обич.

Дано и да я оцениш.

Обичай я! Дали го можеш?

Или и тя ще отлети?

© Гера Гера Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??