***
Самотно-тъжна сива стая!
И гардероба празен е, нали?
Сега изобщо не е „все тая",
усещаш самотата как боли!
И няма плач и глъчка на дете.
И някой, който да мърмори.
Самотен паяк пайжина плете,
стомахът гладно ти къркори!
Сега разбираш, че обичаш
и обещания редиш!
Във вярност нова се заричаш,
но подир чужда пак търчиш!
Не искам твойто брачно ложе!
Не искам твоите мечти!
Сърцето ми без тебе може.
Отдавна спря и да кърви.
Дано намериш нова обич.
Дано и да я оцениш.
Обичай я! Дали го можеш?
Или и тя ще отлети?
© Гера Гера All rights reserved.
Кой знае може на следващата среща на сайта да се видим фейс ту фейс 
