***

gera (Гера Гера)
25 134

Sep 12, 2007, 2:20 PM

Poetry

1005 0 5

Самотно-тъжна сива стая!

И гардероба празен е, нали?

Сега изобщо не е „все тая",

усещаш самотата как боли!

И няма плач и глъчка на дете.

И някой, който да мърмори.

Самотен паяк пайжина плете,

стомахът гладно ти къркори!

Сега разбираш, че обичаш

и обещания редиш!

Във вярност нова се заричаш,

но подир чужда пак търчиш!

Не искам твойто брачно ложе!

Не искам твоите мечти!

Сърцето ми без тебе може.

Отдавна спря и да кърви.

Дано намериш нова обич.

Дано и да я оцениш.

Обичай я! Дали го можеш?

Или и тя ще отлети?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

gera (Гера Гера)

2007-09-13T12:13:11+03:00

Благодаря, Христо Кой знае може на следващата среща на сайта да се видим фейс ту фейс
evropa (Нели)

2007-09-13T09:28:14+03:00

поздрав ! а него не го мисли.
Романтик (Христо Костов)

2007-09-13T01:31:11+03:00

Много хубав стих, Гера!!!
Радвам се, че се завърна!!! Не съм те забравил. Поздрави!!!
gerrda (Геновева Христова)

2007-09-12T22:39:35+03:00

Хубаво си го написала!
kasandra_666 (Катрин Дероа)

2007-09-12T16:09:32+03:00

Сърцето ми без тебе може.

Отдавна спря и да кърви.

!!!!
Поздрав, много ми харесва!!