25.09.2007 г., 17:13

***

827 0 10
 

Чия усмивка ти възпяваш?

Чие сърце си приковал?

Да не раниш дали внимаваш?

Или любов кога си дал?


Живееш в чуждо измерение.

Живот красив не си живял.

Ти имаш грешни намерения,

ръка „приятелска" подал.


Не искам тези твои чувства.

Не чакай да те одобря.

Върви! Аз вече те напускам.

Не ме докосвай, ще крещя!


Не се завръщай, няма никой!

Нито дете, нито жена.

Не бях достатъчна. Не питай!

Върви при другата „една"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гера Гера Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...