Чия усмивка ти възпяваш?
Чие сърце си приковал?
Да не раниш дали внимаваш?
Или любов кога си дал?
Живееш в чуждо измерение.
Живот красив не си живял.
Ти имаш грешни намерения,
ръка „приятелска" подал.
Не искам тези твои чувства.
Не чакай да те одобря.
Върви! Аз вече те напускам.
Не ме докосвай, ще крещя!
Не се завръщай, няма никой!
Нито дете, нито жена.
Не бях достатъчна. Не питай!
Върви при другата „една"!
© Гера Гера All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
