* * *
Отекнах
като глуха плесница
по страните на времето -
явна, но късно ударена.
В кутии кибритени
събирах случването,
нелепо разкъсало
дните ми.
"Преди" и "след това"
не са граници,
а посоки с табели изтрити.
Всеки ден
откъсвах по-малко
от цветята в очите си,
за да събера
днес букет,
с който да кажа:
Честито!
(признание,
на което
коленете са счупени)
Вдишвах на често
от аромата на истините -
най-добрия лек
срещу пиянство
от взети на заем надежди.
Махнах всички врати,
праговете повдигнах.
(оправдание,
на което очите са
слепи)
А самотата
чака ме
като добър приятел,
с бутилка празнична
и двадесет и две
празни чаши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
