29.06.2007 г., 16:14

* * *

640 0 5
 

Изми ме от ръцете

със капки восъчни

от свещниците черни

на душата си.

Откъсна от сърцето

половината

и зимата

го разпиля  

в градините -

на есен хризантемите  ще цъфнат.

Гори ли огънят в огнището?

Оставих там косите си

на тръгване.

И аз горя все още,

един студено-сивкав пламък

в черупка от стъкло -

на нея се поряза времето.

А залезът разплакан бе

във пурпурно разпятие.

По празните места

в писмото ти

животът ми потъва.

Подавам ти мастилница -

не ме оставяй недовършена!

Разля ме в чаши огорчение -

дванайсет пъти.

Дванайсет пъти

часовникът разкъса

ме в мълчание.

Очите ти безмълвно изкрещяха

и счупиха се чашите.

Но аз трептя все още...

в дъха на раждащ вятър -

пея.

Подавам ти перо -

не ме оставяй незавършена...

Не ме забравяй.

 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...