29 июн. 2007 г., 16:14

* * *

Поэзия

644 0 5

Изми ме от ръцете
със капки восъчни
от свещниците черни
на душата си.
Откъсна от сърцето
половината
и зимата
го разпиля
в градините -
на есен хризантемите ще цъфнат.
Гори ли огънят в огнището?
Оставих там косите си
на тръгване.
И аз горя все още,
един студено-сивкав пламък
в черупка от стъкло -
на нея се поряза времето.
А залезът разплакан бе
във пурпурно разпятие.
По празните места
в писмото ти
животът ми потъва.
Подавам ти мастилница -
не ме оставяй недовършена!
Разля ме в чаши огорчение -
дванайсет пъти.
Дванайсет пъти
часовникът разкъса
ме в мълчание.
Очите ти безмълвно изкрещяха
и счупиха се чашите.
Но аз трептя все още...
в дъха на раждащ вятър -
пея.
Подавам ти перо -
не ме оставяй незавършена...
Не ме забравяй.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

evropa (Нели)

Поздрав!

2007-06-30T06:19:29+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

!!!
Невероятно!!!

2007-06-30T01:54:41+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Киара!!! Поздрави!!!

2007-06-30T01:07:44+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Няма да те забрави! Великолепен стих! Бъди щастлива , Киара!

2007-06-29T17:22:09+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прелестен е!!!

2007-06-29T17:14:14+03:00