Кiara (Киара) Кiara (Киара)
182
29 июн. 2007 г., 16:14

* * *

645 0 5
 

Изми ме от ръцете

със капки восъчни

от свещниците черни

на душата си.

Откъсна от сърцето

половината

и зимата

го разпиля  

в градините -

на есен хризантемите  ще цъфнат.

Гори ли огънят в огнището?

Оставих там косите си

на тръгване.

И аз горя все още,

един студено-сивкав пламък

в черупка от стъкло -

на нея се поряза времето.

А залезът разплакан бе

във пурпурно разпятие.

По празните места

в писмото ти

животът ми потъва.

Подавам ти мастилница -

не ме оставяй недовършена!

Разля ме в чаши огорчение -

дванайсет пъти.

Дванайсет пъти

часовникът разкъса

ме в мълчание.

Очите ти безмълвно изкрещяха

и счупиха се чашите.

Но аз трептя все още...

в дъха на раждащ вятър -

пея.

Подавам ти перо -

не ме оставяй незавършена...

Не ме забравяй.

 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0