Кiara (Киара)
182 300
29 июн. 2007 г., 16:14

* * * 

  Поэзия
528 0 5
 

Изми ме от ръцете

със капки восъчни

от свещниците черни

на душата си.

Откъсна от сърцето

половината

и зимата

го разпиля  

в градините -

на есен хризантемите  ще цъфнат.

Гори ли огънят в огнището?

Оставих там косите си

на тръгване.

И аз горя все още,

един студено-сивкав пламък

в черупка от стъкло -

на нея се поряза времето.

А залезът разплакан бе

във пурпурно разпятие.

По празните места

в писмото ти

животът ми потъва.

Подавам ти мастилница -

не ме оставяй недовършена!

Разля ме в чаши огорчение -

дванайсет пъти.

Дванайсет пъти

часовникът разкъса

ме в мълчание.

Очите ти безмълвно изкрещяха

и счупиха се чашите.

Но аз трептя все още...

в дъха на раждащ вятър -

пея.

Подавам ти перо -

не ме оставяй незавършена...

Не ме забравяй.

 
 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??