* * *
По стълбата на своя страх
разкривам път във земната утроба.
Тук споменът е шепа прах,
а слънцето е само спомен в гроба.
Тук правилата не важат.
Тук няма сводове и неми свещи.
Безликите край мен кръжат,
ухилени коварно със очи горещи.
Един след друг – във вечен кръг –
представят се по име и по време.
Един до друг се те редят –
демони, отречени от мене.
Познавам поглед, ето – звук...
Това съм аз. Боли, но зная –
във всеки миг, сега и тук,
лицата свои ще позная.
разкривам път във земната утроба.
Тук споменът е шепа прах,
а слънцето е само спомен в гроба.
Тук правилата не важат.
Тук няма сводове и неми свещи.
Безликите край мен кръжат,
ухилени коварно със очи горещи.
Един след друг – във вечен кръг –
представят се по име и по време.
Един до друг се те редят –
демони, отречени от мене.
Познавам поглед, ето – звук...
Това съм аз. Боли, но зная –
във всеки миг, сега и тук,
лицата свои ще позная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Все по-малко безлики да има. Хубаво послание си вложил. Хареса ми.