Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
Aug 7, 2006, 8:35 PM

* * * 

  Poetry
537 0 4
По стълбата на своя страх
разкривам път във земната утроба.
Тук споменът е шепа прах,
а слънцето е само спомен в гроба.

Тук правилата не важат.
Тук няма сводове и неми свещи.
Безликите край мен кръжат,
ухилени коварно със очи горещи.

Един след друг – във вечен кръг –
представят се по име и по време.
Един до друг се те редят –
демони, отречени от мене.

Познавам поглед, ето – звук...
Това съм аз. Боли, но зная –
във всеки миг, сега и тук,
лицата свои ще позная.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стори ми се малко зловещо.Толкова ли грехове имаш, та те преследват като коварни сенки?Боже!Представям си пък моите- сигурно са хиляди...
  • Браво, Вестине! Да осъзнаеш присъствието на сенките е първата стъпка да надградиш себе си! Благодаря ти за стиха!
  • А тук,в "Откровения",май е едно от добрите ти лица,нали?
    Много ми хареса!
  • Познават се, Митко. Все по-малко безлики да има. Хубаво послание си вложил. Хареса ми.
Random works
: ??:??