31.07.2006 г., 1:47

* * *

658 0 2
Разрови се в огнището
на нашата любов с голи ръце...
Хайде,разрови и нямери ми
въглени живи от нашата любов.

Стъпи в Жарта от чувства,
внимавай,сърцето си пази,
и виж пламъци там дали има
или дим до небесата се разнася

и пепел останала е само!!!
Промъкни се в съня ми
и ми разкрий любовтта си,
после наяве подари ми надежда за двама...

И буен огън отново запали,
чувствата ни възроди
любовтта в сърцата нека пак се роди,
за да сме щастливи аз и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...