2.10.2006 г., 20:23

* * *

753 0 13

Искам те-
силно,неистово,жадно,
страстта в мен напира,
но вятъра скърши твоите криле,
не би могъл вече с мен да полетиш...
А толкова бих искала,
поне да те погаля по лицето,
да зърна твоята усмивка,
да чуя гласа ти....
Не съм щастлива с теб,
но нямам сили и да си тръгна,
зимата в душата ми се подслони
и чувствата ми към теб вледени!!!
Но продължавам да дерзая,
да намеря с теб път,посока,
двамата да продължим по тях,
но как ли ще стане това,
като ти си тук до мен
а същевременно си толкова далече.....

30.09.2006






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...