26.08.2006 г., 22:27 ч.
* * *
Кажи какво те спира,
защо не можеш да си с мен.
Какво душите ни възпира,
какво държи сърцата ни във плен?!
Нима това е нашата съдба,
вечно ний в безкрая да се търсим?
Кога ще е възможна любовта?
Кога от тоз кошмар ще се отърсим?
И няма ли да бъдем ний щастливи,
далеч от всяко зло?
Погледни ме с тез очи красиви,
обичам те - помни до гроб!
Но аз вярвам: и за нас някой ден
слънце ще изгрее на небето.
Тогава ти ще ми признаеш, че си влюбен в мен
така, както винаги ми е подсказвало сърцето.
защо не можеш да си с мен.
Какво душите ни възпира,
какво държи сърцата ни във плен?!
Нима това е нашата съдба,
вечно ний в безкрая да се търсим?
Кога ще е възможна любовта?
Кога от тоз кошмар ще се отърсим?
И няма ли да бъдем ний щастливи,
далеч от всяко зло?
Погледни ме с тез очи красиви,
обичам те - помни до гроб!
Но аз вярвам: и за нас някой ден
слънце ще изгрее на небето.
Тогава ти ще ми признаеш, че си влюбен в мен
така, както винаги ми е подсказвало сърцето.
© Милена Енева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силна емоция, личи си, но като стих не ми допадна. Поздрави, Милена.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!