* * *
Кажи какво те спира,
защо не можеш да си с мен.
Какво душите ни възпира,
какво държи сърцата ни във плен?!
Нима това е нашата съдба,
вечно ний в безкрая да се търсим?
Кога ще е възможна любовта?
Кога от тоз кошмар ще се отърсим?
И няма ли да бъдем ний щастливи,
далеч от всяко зло?
Погледни ме с тез очи красиви,
обичам те - помни до гроб!
Но аз вярвам: и за нас някой ден
слънце ще изгрее на небето.
Тогава ти ще ми признаеш, че си влюбен в мен
така, както винаги ми е подсказвало сърцето.
защо не можеш да си с мен.
Какво душите ни възпира,
какво държи сърцата ни във плен?!
Нима това е нашата съдба,
вечно ний в безкрая да се търсим?
Кога ще е възможна любовта?
Кога от тоз кошмар ще се отърсим?
И няма ли да бъдем ний щастливи,
далеч от всяко зло?
Погледни ме с тез очи красиви,
обичам те - помни до гроб!
Но аз вярвам: и за нас някой ден
слънце ще изгрее на небето.
Тогава ти ще ми признаеш, че си влюбен в мен
така, както винаги ми е подсказвало сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Енева Всички права запазени
