* * *
Защо ме гледаш със почуда?
Не можеш да повярваш, че съм аз?!
И аз не можех, но вече свикнах
със моето ново Аз.
Сега съм силна и недостижима,
сега съм ледена, като скала.
И никой, никога не ще достигне
до всъщност крехката душа!
Защо такава станах ли - не зная,
не се чуди, а ми кажи!
Когато бях добра и всеотдайна,
ти ме тъпчеше, нали?!
Недей навежда погледа виновно,
не искам твоите сълзи!
Обръщай се и си отивай,
не искам вече твоите лъжи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Михайлова Всички права запазени
