Защо ме гледаш със почуда?
Не можеш да повярваш, че съм аз?!
И аз не можех, но вече свикнах
със моето ново Аз.
Сега съм силна и недостижима,
сега съм ледена, като скала.
И никой, никога не ще достигне
до всъщност крехката душа!
Защо такава станах ли - не зная,
не се чуди, а ми кажи!
Когато бях добра и всеотдайна,
ти ме тъпчеше, нали?!
Недей навежда погледа виновно,
не искам твоите сълзи!
Обръщай се и си отивай,
не искам вече твоите лъжи!
© Теодора Михайлова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
