mihaylova_83 (Теодора Михайлова)
12 19
Aug 31, 2006, 12:54 AM

* * * 

  Poetry
619 0 2

Защо ме гледаш със почуда?
Не можеш да повярваш, че съм аз?!
И аз не можех, но вече свикнах
със моето ново Аз.
Сега съм силна и недостижима,
сега съм ледена, като скала.
И никой, никога не ще достигне
до всъщност крехката душа!
Защо такава станах ли - не зная,
не се чуди, а ми кажи!
Когато бях добра и всеотдайна,
ти ме тъпчеше, нали?!
Недей навежда погледа виновно,
не искам твоите сълзи!
Обръщай се  и си отивай,
не искам вече твоите лъжи!

© Теодора Михайлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Маги.Наистина така звучи по-добре.
  • Опитай да смениш това:
    "Защо ме гледаш със почуда?
    Не можеш да повярваш, че съм аз?!
    И аз не можех, но вече свикнах
    със моето ново Аз.
    ."
    със това:

    "Защо ме гледаш със почуда?
    И тъй изпаднал си в захлас?
    От тук насетне ще съм друга
    с мойто ново,силно АЗ"

    Желая ти успех!
    Оценката ми е/4/ (в този вид не ме грабва стихото).
Random works
: ??:??