4.08.2006 г., 10:58 ч.

* * * 

  Поезия
625 0 9

 

 

 

                                    ***                                            

 

Морето шепне приказки на пясъка,

целува го и бавно се отдръпва.

А всяка песъчинка заблестява

и от солената любов потръпва.

 

Под ласките на звездните лъчи

морето се разтваря като мида,

поглежда кротко щедрите звезди

и бисерни вълни към тях издига.

 

И кораби, подобно на медузи,

преследват мълчаливо своя път,

целуват със тъга морето тихо

и се разтапят в синята му плът.

 

И нищо, че поглеждат завистливо

далечния и непристъпен бряг.

И нищо, че се скитат безпризорни

                 в соления и пуст среднощен мрак.

 

Пристанище за всеки кораб има,

пристанище от мека светлина,

пристанище, което в лято, в зима

го чака да се върне у дома.

 

                   27.08.2004 г.

© Василена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??