* * *
***
Морето шепне приказки на пясъка,
целува го и бавно се отдръпва.
А всяка песъчинка заблестява
и от солената любов потръпва.
Под ласките на звездните лъчи
морето се разтваря като мида,
поглежда кротко щедрите звезди
и бисерни вълни към тях издига.
И кораби, подобно на медузи,
преследват мълчаливо своя път,
целуват със тъга морето тихо
и се разтапят в синята му плът.
И нищо, че поглеждат завистливо
далечния и непристъпен бряг.
И нищо, че се скитат безпризорни
в соления и пуст среднощен мрак.
Пристанище за всеки кораб има,
пристанище от мека светлина,
пристанище, което в лято, в зима
го чака да се върне у дома.
27.08.2004 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Все права защищены
