12.09.2006 г., 19:11 ч.
* * *
По вятъра пратих
послание за теб
и помолих гръмотевиците
да ти предадат моя копнеж,
на дъжда горещо се помолих,
да те залее със сълзите, изплакани по теб...
Исках всичко да ти върна
и от страх, че нещо ще забравя,
отворих вратата на моята стая
и видях - самотата се готвеше на нея да почука.
Поканих я любезно и й обясних,
че навярно е сбъркала адреса,
та аз със тебе бях самотен преди...
Сега дойде и твоят ред -
да си самотна, само че без мен!
послание за теб
и помолих гръмотевиците
да ти предадат моя копнеж,
на дъжда горещо се помолих,
да те залее със сълзите, изплакани по теб...
Исках всичко да ти върна
и от страх, че нещо ще забравя,
отворих вратата на моята стая
и видях - самотата се готвеше на нея да почука.
Поканих я любезно и й обясних,
че навярно е сбъркала адреса,
та аз със тебе бях самотен преди...
Сега дойде и твоят ред -
да си самотна, само че без мен!
© Цветан Джуров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво за стихчето- много сила се иска да се преодолее една самота.Винаги сме самотни само със себе си ,а не с хората около нас
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
