* * *
По вятъра пратих
послание за теб
и помолих гръмотевиците
да ти предадат моя копнеж,
на дъжда горещо се помолих,
да те залее със сълзите, изплакани по теб...
Исках всичко да ти върна
и от страх, че нещо ще забравя,
отворих вратата на моята стая
и видях - самотата се готвеше на нея да почука.
Поканих я любезно и й обясних,
че навярно е сбъркала адреса,
та аз със тебе бях самотен преди...
Сега дойде и твоят ред -
да си самотна, само че без мен!
послание за теб
и помолих гръмотевиците
да ти предадат моя копнеж,
на дъжда горещо се помолих,
да те залее със сълзите, изплакани по теб...
Исках всичко да ти върна
и от страх, че нещо ще забравя,
отворих вратата на моята стая
и видях - самотата се готвеше на нея да почука.
Поканих я любезно и й обясних,
че навярно е сбъркала адреса,
та аз със тебе бях самотен преди...
Сега дойде и твоят ред -
да си самотна, само че без мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Джуров Всички права запазени
