27.07.2006 г., 12:32

* * *

1.5K 0 5
Когато си сам
и когато си тъжен,
повикай ме!
Идвам при теб на мига.
Ще седна до теб,
ще си поговорим,
ще се помъчим да поправим света.
Ще бъда до теб,
когато ти трябвам,
ще те държа за ръка,
заедно ще вървим,
докато усетиш надежда незнайна
за бъдещи и по-добри дни.
Тогава ще тръгна,
може би ще си отида...
Ти си щастлив -
нямаш нужда от мен!
И няма да идвам
дори да те видя,
за да не заболи твоя ден.
В съня ти ангели ще те милват,
ще си говорите
тихи и нежни слова,
ще бъдеш щастлив
със своята надежда -
там няма да има нужда от мен.
Но когато си тръгнат
и сам ти останеш,
когато усетиш самота -
повикай ме -
ще се помъчим да поправим света.
Ще седна до теб,
ще си поговорим...
Повикай ме!
Идвам при теб
на мига,
когато си сам
и когато си тъжен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава идея, Дили, харесва ми!
  • "Когато си сам
    и когато си тъжен,
    повикай ме!
    Идвам при теб на мига.
    Ще седна до теб,
    ще си поговорим,
    ще се помъчим да поправим света."

    Нещо повече от приятел!
    Поздравления за стиха! Допадна ми!
  • Щеше да бъде много хубаво ако до всеки един от нас можеше да долита някои като теб,когато страда или тъжи!
  • БРАВО НАИСТИНА!Много е хубаво!
  • Браво , браво , браво !!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...