27 jul 2006, 12:32

* * * 

  Poesía
1170 0 5
Когато си сам
и когато си тъжен,
повикай ме!
Идвам при теб на мига.
Ще седна до теб,
ще си поговорим,
ще се помъчим да поправим света.
Ще бъда до теб,
когато ти трябвам,
ще те държа за ръка,
заедно ще вървим,
докато усетиш надежда незнайна
за бъдещи и по-добри дни.
Тогава ще тръгна,
може би ще си отида...
Ти си щастлив -
нямаш нужда от мен!
И няма да идвам
дори да те видя,
за да не заболи твоя ден.
В съня ти ангели ще те милват,
ще си говорите
тихи и нежни слова,
ще бъдеш щастлив
със своята надежда -
там няма да има нужда от мен.
Но когато си тръгнат
и сам ти останеш,
когато усетиш самота -
повикай ме -
ще се помъчим да поправим света.
Ще седна до теб,
ще си поговорим...
Повикай ме!
Идвам при теб
на мига,
когато си сам
и когато си тъжен...

© Диляна Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубава идея, Дили, харесва ми!
  • "Когато си сам
    и когато си тъжен,
    повикай ме!
    Идвам при теб на мига.
    Ще седна до теб,
    ще си поговорим,
    ще се помъчим да поправим света."

    Нещо повече от приятел!
    Поздравления за стиха! Допадна ми!
  • Щеше да бъде много хубаво ако до всеки един от нас можеше да долита някои като теб,когато страда или тъжи!
  • БРАВО НАИСТИНА!Много е хубаво!
  • Браво , браво , браво !!!
Propuestas
: ??:??