* * *

Небето сякаш пада
и ме обгръща с индиго...
Греховете изгарят на синя клада,
непорочното боли непоносимо
Нощите стават студени,
само греховете топлят...
Те са вечни и нетленни,
от пепелта на индигови клади
отново ще възкръснат
със пияна сила
спомен за задръжки да отблъснат...
Аз в синьото съм се свила
И чакам,
като чрез магия,
небето да се сгромоляса
със страшна,изпепеляваща сила...