* * *
Опитах се да гледам
оптимизма в очите,
но очите му бяха...
изтрити,
сякаш от възглавниците...
попити.
А там - на моята възглавница
блестяха сълзите.
Протегнах си ръката -
от студена пот обляна,
но все... гореща,
сълзите заблестяха
по моите длани,
с потта им се сляха,
измиха невидими рани.
Рани от несигурност...
пропити
и впиха спомена
за една недохранена...
сляпа надежда.
Никоя сълза не успя...
да я засити.
оптимизма в очите,
но очите му бяха...
изтрити,
сякаш от възглавниците...
попити.
А там - на моята възглавница
блестяха сълзите.
Протегнах си ръката -
от студена пот обляна,
но все... гореща,
сълзите заблестяха
по моите длани,
с потта им се сляха,
измиха невидими рани.
Рани от несигурност...
пропити
и впиха спомена
за една недохранена...
сляпа надежда.
Никоя сълза не успя...
да я засити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
