kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
8 feb 2007, 23:15

* * * 

  Poesía
541 0 5
Опитах се да гледам
оптимизма в очите,
но очите му бяха...
изтрити,
сякаш от възглавниците...
попити.
А там - на моята възглавница
блестяха сълзите.
Протегнах си ръката -
от студена пот обляна,
но все... гореща,
сълзите заблестяха
по моите длани,
с потта им се сляха,
измиха невидими рани.
Рани от несигурност...
пропити
и впиха спомена
за една недохранена...
сляпа надежда.
Никоя сълза не успя...
да я засити.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??