14.05.2007 г., 12:26 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
1389 0 4

Една цигулка
простена в мрака.
Струните почувстваха
жарта,
която разгоря
почти изстиналата пепел.
Часовникът безжалостно
... изтрака
Песента разказваше
как две рибарски мрежи
една в друга
са се вплели.
За няколко секунди
два погледа
един във друг се впиха -
единият бе моят.
Изтривахме всякакви думи,
говорейки смислено,
а цигулката помежду ни
подканващо стенеше.
... Мислехме за рибарските мрежи
и за себе си...
Тогава поисках....
да счупя всички часовници.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??