Нека нямаш студени недели!
Моя тиха и вярна тъга...
с дъх на есен и почва дъждовна...
Спри на моите устни сега
и кажи ми: Защо съм виновна?
Колко мъртви звезди съживих,
колко болка събирах в очите...
Колко обич в ръцете си скрих!...
С колко мъка преглъщах сълзите...
По пътеки с убити мечти
все ме водиш към същата бездна...
Нека силно сега да вали!
В тая мътна вода да изчезна...
Моя тиха, далечна тъга,
с женски образ и име на птица...
С нежни думи попивам сега
всяка капка от твойте ресници.
Аз си знам, че и ти като мен
път към тебе намираш за всеки,
после почне ли новия ден
си сама... с твойте тъжни пътеки...
А когато пияна нощес
във съня си копаеш тунели...
Аз отварям сърцето си... Влез!
Нека нямаш студени недели!...
Моя тиха... безсмъртна тъга...
Няма начин да бъда щастлива.
Аз съм само куплет от стиха...
Ти в очите на някой си жива!
Алекс ( Малката )
26.11.17
Посветено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
