kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
29.10.2011 г., 17:49 ч.

* * * 

  Поезия
607 0 3

Преминавам

в отрицание,

за да се пръсна

(по тъгата ти

като светулка).

Просто ще погледам

тихо в тишината,

насила не говоря

никому...

(по небето

ще извезам люлка)

Защо е хлъзгаво

по пътища,

които са утъпкани?...

... а с всяка зима

линиите на дланите ти

се подреждат

в моя снимка...

Защо не можеш

да погледаш тишината...

и звездите се търкулват

стъпкани...

веселието е примка,

а сякаш и луната

просто е преписана,

изрецитирана

и вече няма смисъл...

(грешно съм

била орисана)

Ако те догоня,

избледнявам восъчно,

както куклата

с парцалени мечти...

Да поседна в тихото

... ми е достатъчно

само люлката ми

да потръпва с вятъра

и да блести...

Да, аз съм

тиха в тишината

на своята си нощ,

преминала

във отрицание...

(Не говори!...)

 

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??