* * *
Преминавам
в отрицание,
за да се пръсна
(по тъгата ти
като светулка).
Просто ще погледам
тихо в тишината,
насила не говоря
никому...
(по небето
ще извезам люлка)
Защо е хлъзгаво
по пътища,
които са утъпкани?...
... а с всяка зима
линиите на дланите ти
се подреждат
в моя снимка...
Защо не можеш
да погледаш тишината...
и звездите се търкулват
стъпкани...
веселието е примка,
а сякаш и луната
просто е преписана,
изрецитирана
и вече няма смисъл...
(грешно съм
била орисана)
Ако те догоня,
избледнявам восъчно,
както куклата
с парцалени мечти...
Да поседна в тихото
... ми е достатъчно
само люлката ми
да потръпва с вятъра
и да блести...
Да, аз съм
тиха в тишината
на своята си нощ,
преминала
във отрицание...
(Не говори!...)
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
