kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
11.12.2011 г., 11:42 ч.

* * * 

  Поезия
743 0 2

Сърцето ми бие

за една

шепа перушинени

ноти,

сгушени

в скърпено петолиние

и проси

сънливи, беззвездни

банкноти,

за да си купи

сладоледено пълнолуние...

 

Не съм си

сменяла

мелодията -

(със години)

нескончаема,

заробваща..

Не съм се

и огледала

за друга

(нова)

реалност

(все проскърцваща)

и нотите ми

нямат рими,

нямат огледалност

Нямат...

Просто

пътувам,

като тананикане

и никой

не се спира чрез мен,

оставят се само

дупки празни

в затишие

и безпетолиниен шум...

И после

е смерч...

минават онези,

скитниците,

в нощ,

като за спомен

дълбаят с борина

по разкривеното

ми петолиние,

във нотите

изплашеност

и малко смутена

... перушина

Минор.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??